РАЗМЪРМО̀РВАМ СЕ, -аш се, несв.; размърмо̀ря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Започвам много да мърморя (в З знач.), да мрънкам, да недоволствам; размрънквам се, замърморвам. Обикновено си представяме пенсионерите като изморени, бедни и огорчени хора .., готови да се размърморят дори срещу слънчевото време. Кап., 2008, бр. 15 [еа]. — Движим се из мъгла. Уредили сме тази работа и нова ще почваме .. И какво беше това събрание? .. — Сега си се размърморил, а вчера като пукал мълчеше. Д. Кисьов, Щ, 372. Веднъж тя си бе забравила гъбата и притича гола по коридора .. Намръщената стара камериерка веднага се размърмори: „Ами ако някой от господата я беше видял!“. М. Неделчева, МД (превод) [еа]. — Аз, дето все ви спасявам от най-различни чудесии .. И изтърпявам всякакви несгоди… — размърмори се обидено Марта. В. Настрадинова, НМ [еа].